Author: PSY Experts

В забързания живот, който все повече от хората водят, все по-често присъства темата за стреса: „как да преодолеем стреса”, ”как да се справим със стреса на работното място и вкъщи”, „как да има стрес без дистрес”, „как да живеем пълноценно”. И това е разбираемо, тъй като високото равнище на стрес се свързва с повишена тревожност и депресивност, а не рядко и с развитие на заболявания. Това от своя страна води до покачване на чувството за неудовлетвореност, което на свой ред повишава стреса. Така се получава един затворен кръг. Как можем да излезем от него?

Стресът не е нещо, което трябва да се избягва, а и той и не може да бъде избегнат. Като начало е важно да разберем по-добре какво всъщност представлява стреса. Думата стрес произхожда от латинския – stringere, което означава “стягам, затягам” и има своите корени в старофренския и средновековния английски като отначало се  произнася като дистрес. Първата сричка постепенно изчезва, поради осъвременяването на езика. Но в наше време, тези две думи имат различно значение, независимо от тяхното общо начало.

Класическото схващане за стреса е дефинирано от канадския ендокринолог Ханс Селие през 1935 г. За Селие стресът не е изцяло отрицателно явление, напротив, той го разглежда като съпътстващо човека през целия му живот. Всяка нормална дейност може да предизвика значителен стрес, без да причини вреда. Според теорията му стресорите са стимули, които поради големия си обхват водят до т.нар. общ адаптационен синдром. Той е неспецифичен отговор на организма на всяко поставено пред него изискване. Най-общо има три етапа при общия адаптационен синдром:  тревога, съпротива и изтощение.

1) Стадий (реакция) на тревога – настъпва непосредствено след въздействието на дадения стресор и се изразява като напрежение и рязък спад на съпротивителните сили на организма.

2) Стадий на съпротивление, за който е характерно мобилизация на ресурсите на организма за преодоляване на стресовата ситуация. При психологичен стрес, отговорът на организма е на принципа “борба или бягство”. Когато съпротивата е успешна, организмът се връща към нормалното си състояние и функциониране.

3) Стадий на изтощение, на който се наблюдава намаление на  ресурсите на организма. Този стадий настъпва в случай, когато стресорът продължава да въздейства в течение на дълъг период от време, тогава човек има чувството, че нещата излизат извън контрол и няма възможност да се справи със ситуацията, тогава тази ситуация може да бъде описана с понятието дистрес. [1]

Последните концепции на Х. Селие за стреса са представени в книгата му “Стрес без дистрес” („Stress without Distress, 1976), в която се изтъква, че вредните стресогенни стимули имат характер на един континуум. Адаптационната реакция, която те предизвикват, е силно зависима от жизнените преживявания на индивида в миналото и до известна степен от неговите личностови особености [2].

Ето тук е и ключът към излизане от омагьосания кръг, който очертахме в началото. Щом адаптационната реакция зависи и то силно от преживяванията ни и от нашите личностови черти, то не стресът, а постоянната неудовлетвореност е причината за повечето житейски трудности, с които се срещаме. С какво заслужих това, което ми се случи? Сигурно и вие сте си задавали този въпрос. Често обаче той възниква именно когато сме недоволни от самите себе си. Има три основни причини за това недоволство:

• По-особеното разбиране на човека в днешната култура, което наподобява т.нар. “балонов модел” (когато балонът се надува, той става все по-голям и се пръска). Човек иска да се развива във всички области, да знае всичко, да бъде успешен във всичко, тук и веднага.
• Неумението да обичаме, да уважаваме самите себе си. От една страна трудно се осъществява в живота библейския принцип: да обичаш ближния като самия себе си. От друга – често се случва околните да не ни обичат такива каквито сме, а заради някакви таланти.
• Липса на прошка за допуснатите лични грешки и пропуски. Повишеният перфекционизъм води и до повишена тревожност. И това е разбираемо, защото когато някой чувства като “опашка” зад себе си всички свои разочарования и падения, то трудно може да погледне тук и сега и да продължи напред; освен това най-вероятно на тази липса на прошка към себе си сме се научили от други хора;

Какъв е изходът от тази ситуация? Ако се изразим метафорично, като първа крачка, нека  да  прегледаме живота си като на филмова лента: да погледнем това, което не сме направили както трябва, но и да видим това, което сме направили добре. Другото важно нещо е да не пропускаме моментите на спокойствие. Спокойствието не е постоянно състояние. Може да ни се случи по всяко време, например чрез добра постъпка от някой непознат, при справяне с поставена задача или просто при използване на удобство на старите навици.

В продължението очаквайте кои са 11-те най-често срещани причини за стрес на работното място.

[1] Л. А. Китаев-Смык. Психология стресса, 1983, с. 22

[2] Темков, Ив. Хр. Попов. Стрес и кризи на личността, 1987, с. 17

• Какво е Здраве?

Във всички времена и култури има практики, които насърчават хората активно да се ангажират с подържане на своето здраве. Думата “здраве” идва от старите германски и англо-саксонски думи, означаващи “цял”, “здрав”, “свят”. Началото на разглеждането на здравето като цялостност и природност е поставено в древен Китай и древна Гърция, където здравето беше видяно като състояние на “хармония”, “баланс” или “равновесие” с природата и при общуването и изпълнението на различни социални роли. Тези виждания намират своето място и в много съвременни здравни концепции и системи.

Доказано е, че хората, които още от малки възприемат отговорно отношение към здравословното си състояние и имат реалистични вярвания и представи за здравето и болестите, имат по-малко проблеми с психични и физически заболявания.

• Психично здраве:

В психологията на здравето, здраве се разглежда като състояние на психическо благополучие и пълноценно функциониране, а не като отсъствие на заболяване. Да си здрав, не означава да не си болен – т.е. доброто здраве не е отделно състояние, а процес на пълноценно психологическо функциониране, преживяване на психологическо благополучие и щастие.

Психичното здраве не е просто отсъствие на психична болест. Тази концепция за психичното здраве е в съответствие с дефиницията на Световната здравна организация (СЗО) от 1946 година, която гласи, че: “Здравето е състояние на пълно физическо (телесно), психическо и социално благополучие, а не просто отсъствие на болест, разстройство или недъг”.

Понятието за психичното здраве се дефинира като състояние на субективно и психическо благополучие, при което хората признават своите умения, способни са да се справят с обичайните стресови фактори в живота, да поемат отговорност за собствените си решения, да осъзнават собствените си възможности, да са работоспособни, да се чувстват удовлетворени от себе си и от това, което вършат и да допринасят за благополучието на своята общност.

• Как трябва да се лекува болестта?

Още Сократ изказва тезата, че не може да се лекува тялото отделно от душата: “Както не е правилно да се лекуват очите без главата, нито главата без тялото, така не е редно да се лекува тялото без душата.”

Както вече беше отбелязано, здравето е не просто липса на болест, а състояние на съчетание на физически, културни, психосоциални, икономически и духовни свойства и фактори. Тази идея не е нова – още Хипократ (V в. пр. Хр.) твърди, че профилактиката на заболяванията трябва да се извършва според човека, според неговия характер, според мястото, където живее и професията. Казано по друг начин, такива фактори като стрес, личности черти, социална подкрепа, икономически условия и много други  играят роля в развитието на болестта.

Световната Здравна Организация (1986) определя поддържането на здравето като: “процесът на даване на възможност на хората да увеличат контрола над своето здраве и да го подобрят”.

Според психологията на здравето трябва да се лекува цялата личност. Това може да става чрез промяна на вярванията, убежденията му, стратегии за справяне, подобряване на комуникацията лекар-пациент и съобразяване с лекарските предписания.

Според статистиката повече от 450 милиона хора в света страдат от психическо или поведенческо разстройство, а всяка година почти 1 милион хора извършват самоубийство. Човекът е отговорен за своето здраве и болест, той е отговорен за подържане на своето здравословно състояние. Да се потърси помощ за възстановяване на психичното благополучие, не означава, че сте “луд”, а означава, че имате отговорно отношение към профилактиката на психичните, а и на някои физически заболявания.

„Не чакай дълго време или да бъдеш на смъртно легло, за да се помириш с ближните си. Не чакай да бъдеш на прага на смъртта, за да раздадеш твоите богатства. Един акт на милосърдие, който не може да бъде избегнат или който се извършва насила носи само угризения, поради липсата на любов”[1]

Франциск Хавиер Нгуен Уан Туан

Прошката оказва влияние на душевното здраве и свързаните с него процеси. Дори да сме готови да поискаме прошка, ние не винаги сме готови да простим. Данните от изследванията сочат, че емоционалното опрощение може да намали напрежението, породено от липсата на прошка и, също така че прошката предотвратява свързаните със стреса заболявания. Това повдига въпросът за физическите механизми, свързани с прошката. Например хората, които често прощават имат по-добро душевно здраве, и са по-малко склонни към самоубийство. Също така, хората, които често прощават могат да въздействат ползотворно върху отношенията на другите и така да предизвикат намаляване на броя на убийствата, пътно-транспортните произшествия или други инциденти. [2]

Трябва да признаем, че не е лесно да се прощава. Понякога усилието да го направиш събужда старата болка, старото възмущение, дори старата омраза. Понякога стоим в недоумение, като размишляваме: „правилно ли ще постъпя, ако простя? Има ли ситуации, в които не трябва да се прощава?” или в скръбта и мъката си нерядко казваме: „Никога, и за нищо на света няма да простя това …”. Въпреки всичко прошката е парадокс, който често не се вмества в обичайната човешка логика. Прошката може да се счита за емоционално-фокусирана копинг стратегия. Установено е, че прошката намалява гнева и враждебността (At-Mabuk et al. 1995). Описани са много начини, чрез които намалявайки гнева и враждебността, можем да повлияем върху физическото здравословно състояние (Williams & Williams, 1993).

Понякога ние твърде лесно произнасяме думите: „прощавам ти”, но всъщност не даваме истинска прошка, а ги изричаме, за да манипулираме някого и след прошката изискваме от човека да направи това или онова или да ни послуша за еди-какво си. Счита се, че “псевдопрошките” се случват, когато човек има погрешно разбиране за прошката и вярва, че му е простено, а в действителност това противоречи на истината или той просто си е намерил извинение и това състояние преминава в преживяване на емоционален стрес, докато не се достигне до физическо увреждане.

Прошката може да оказва влияние върху физическото ни здравословно състояние и чрез индиректни механизми. Например, прошката може да увеличи социалната подкрепа или да подобри съпружеските взаимоотношения. Прошката може да играе ролята на едно от най-добрите умения в междуличностните ни взаимоотношения.

• 1: Хората, които прощават е по-вероятно да получават по-голяма социална подкрепа;
• 2: Хората, които прощават вероятно ще имат по-малко стрес в съпружеските си взаимоотношения;
• 3: Прошката може да е свързана с личностните черти, които от своя оказват влияние върху здравословното ни състояние;
• 4: Прошката вероятно е свързана с уменията ни за изграждане и поддържане на междуличностни взаимоотношения;

При всеки едни от индиректните механизми, междуличностните взаимоотношения на хората, които умеят да прощават, изглежда че се отличават с по-голяма емоционална стабилност.  Ето защо се очаква, че тези хора по-рядко ще преживяват негативни емоции. При всички тези механизми, ние предполагаме, че има връзка между  прошката като копинг стратегия и физическото здраве. Прошката е силно действащ метод, който е способен да ни излекува от емоционалните тревоги и преживявания, да помогне на самите нас и на човека, на когото сме простили.

[1] Франциск Хавиер Нгуен Уан Туан – „Пътят на надеждата” (с.147-148)
[2] Worthington E ., M. Scherer – Прошката ката емоционално – фокусиран копинг, Psychology of Health, p.394-402

Безспорно едно от забележителните открития на миналия век е Интернет. С появата му, всеки човек, включен в мрежата може да получи данни и информация от всяко кътче на планетата. Така тази глобална мрежа, чиито основен принцип е “всичко, по всяко време, на всяко място” наистина предоставя едно голямо разнообразие от възможности за ефективно взаимодействие и съвместно развитие. Няма да бъде пресилено, ако кажем, че появата на Мрежата промени качествено не само на информационното пространство, но и света на човешките отношения и междуличностните връзки.

 Независимо обаче от техническите средства, които биват използвани, хората продължаваме да търсим така необходимата ни двустранност в отношенията, при която възниква и взаимно влияние и възможност за личностно израстване. Дали тази специфична виртуална среда създава условия за протичането на “помагащ диалог”, за това човек да се почувства приет и по какъв начин задоволяваме потребността да общуваме посредством Мрежата? Отговор на тези въпроси би бил немислим, ако не се опитаме за опознаем и анализираме характерните черти на това качествено ново средство на комуникация – Интернет.

Като едно от предимствата на онлайн консултирането може да бъде достигането до хора, които в противен случай не биха потърсили помощ, друга полза от него може да се открие в достигането до онези, които спешно търсят помощ. Друго предимство на онлайн консултирането е даването на приоритет на психологическото обучение, самоподпомагането и взаимното подпомагане относно изследванията и практиката в консултативната психология.

Въпреки че един от най-обещаващите аспекти на онлайн консултирането е възможността за връзка с хора от целия свят и то 24 часа на ден, трябва да се отчете, че  достъпът до онлайн комуникация и онлайн консултиране всъщност не е съвсем безпроблемен. Онлайн консултирането, както и консултирането лице в лице, също не е безплатно, защото е необходимо клиента да има компютър и Интернет връзка, която ще му позволи да комуникира с терапевта. Освен това трябва да се има предвид, че компютърните технологии, особено електронната комуникация като електронната поща, чат програмите и видео конференциите са сравнително ново откритие, много от по-възрастните хора са прекарали по-голямата част от живота си без тези услуги.

Една от най-сериозните опасности, до която може да доведе прекомерното потребление на Интернет услуги, е формирането на Интернет-зависимост. Зависимостта от Интернет се разбира максимално широко и включва: обсебващо пристрастие към работа с компютър, патологична привързаност към Интернет хазартни игри, електронни покупки, чат-общуване, зависимост от киберсекс и други. (Войскунский, А., 1994, 99-100).

Липсата на невербална комуникация в Мрежата ще е проблем както за психолозите, така и за клиентите. При контакт с околните хората разчитат и на невербални сигнали – поза, жестове, мимики. При виртуалната комуникация те липсват. Но от друга страна Онлайн консултирането може да бъде пространство, в което клиентът чувства по-добър контрол върху това, което разкрива и това засилено усещане за контрол и власт може да бъде важен компонент от терапевтичния процес. (цитат по Mallen, M., D. Vogel, 2005 )

Новите психологични услуги, които могат да бъдат доставяни чрез дистанционните технологии пораждат различни мисли и чувства у авторите. Съществуват равномерно разпределени очарование, вълнение, фрустрация, страх и несигурност. Вместо да пренебрегваме онлайн консултирането и другите ресурси за психично здраве, които могат да бъдат открити онлайн, можем да формираме нагласи, основани по-скоро на това, което знаем, отколкото на онова, от което се страхуваме или не разбираме. Все още имаме много да се учим за това дали онлайн консултирането може да бъде полезно и ако е така, за кого.