„Не чакай дълго време или да бъдеш на смъртно легло, за да се помириш с ближните си. Не чакай да бъдеш на прага на смъртта, за да раздадеш твоите богатства. Един акт на милосърдие, който не може да бъде избегнат или който се извършва насила носи само угризения, поради липсата на любов”[1]
Франциск Хавиер Нгуен Уан Туан
Прошката оказва влияние на душевното здраве и свързаните с него процеси. Дори да сме готови да поискаме прошка, ние не винаги сме готови да простим. Данните от изследванията сочат, че емоционалното опрощение може да намали напрежението, породено от липсата на прошка и, също така че прошката предотвратява свързаните със стреса заболявания. Това повдига въпросът за физическите механизми, свързани с прошката. Например хората, които често прощават имат по-добро душевно здраве, и са по-малко склонни към самоубийство. Също така, хората, които често прощават могат да въздействат ползотворно върху отношенията на другите и така да предизвикат намаляване на броя на убийствата, пътно-транспортните произшествия или други инциденти. [2]
Трябва да признаем, че не е лесно да се прощава. Понякога усилието да го направиш събужда старата болка, старото възмущение, дори старата омраза. Понякога стоим в недоумение, като размишляваме: „правилно ли ще постъпя, ако простя? Има ли ситуации, в които не трябва да се прощава?” или в скръбта и мъката си нерядко казваме: „Никога, и за нищо на света няма да простя това …”. Въпреки всичко прошката е парадокс, който често не се вмества в обичайната човешка логика. Прошката може да се счита за емоционално-фокусирана копинг стратегия. Установено е, че прошката намалява гнева и враждебността (At-Mabuk et al. 1995). Описани са много начини, чрез които намалявайки гнева и враждебността, можем да повлияем върху физическото здравословно състояние (Williams & Williams, 1993).
Понякога ние твърде лесно произнасяме думите: „прощавам ти”, но всъщност не даваме истинска прошка, а ги изричаме, за да манипулираме някого и след прошката изискваме от човека да направи това или онова или да ни послуша за еди-какво си. Счита се, че “псевдопрошките” се случват, когато човек има погрешно разбиране за прошката и вярва, че му е простено, а в действителност това противоречи на истината или той просто си е намерил извинение и това състояние преминава в преживяване на емоционален стрес, докато не се достигне до физическо увреждане.
Прошката може да оказва влияние върху физическото ни здравословно състояние и чрез индиректни механизми. Например, прошката може да увеличи социалната подкрепа или да подобри съпружеските взаимоотношения. Прошката може да играе ролята на едно от най-добрите умения в междуличностните ни взаимоотношения.
- 1: Хората, които прощават е по-вероятно да получават по-голяма социална подкрепа;
- 2: Хората, които прощават вероятно ще имат по-малко стрес в съпружеските си взаимоотношения;
- 3: Прошката може да е свързана с личностните черти, които от своя оказват влияние върху здравословното ни състояние;
- 4: Прошката вероятно е свързана с уменията ни за изграждане и поддържане на междуличностни взаимоотношения;
При всеки едни от индиректните механизми, междуличностните взаимоотношения на хората, които умеят да прощават, изглежда че се отличават с по-голяма емоционална стабилност. Ето защо се очаква, че тези хора по-рядко ще преживяват негативни емоции. При всички тези механизми, ние предполагаме, че има връзка между прошката като копинг стратегия и физическото здраве. Прошката е силно действащ метод, който е способен да ни излекува от емоционалните тревоги и преживявания, да помогне на самите нас и на човека, на когото сме простили.
[1] Франциск Хавиер Нгуен Уан Туан – „Пътят на надеждата” (с.147-148)
[2] Worthington E ., M. Scherer – Прошката ката емоционално – фокусиран копинг, Psychology of Health, p.394-402
